Един паметник не можете да бутнете като хората!
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
След огромната и обективна наслада от демонтажа на паметника на руската войска, при започване на седмицата Административният съд разпореди да бъдат „ прекъснати абсолютно “ дейностите по този ремонт. Мотивите са, че дейностите не се правят „ в осъществяване на показан административен акт или на закона “. Тоест демонтажът е спрян поради нередовни документи. Ето това, дами и господа, е съвършената несръчност! Да имаш ти цялата власт в страната, да имаш ти цялата власт в София, от половин година да кадруваш, да уволняваш експерти и да назначаваш на тяхно място скъпите си фрагменти, и най-после отново да те върнат в първо поделение за неизрядни документи – това, дами и господа, както бил споделил Атанас Буров, моят ярък разум не може да го проумее! И на всичко от горната страна това стана вследствие нищожните, съвсем на смешка старания на Мая Манолова и „ Възраждане “, дето умнокрасивитетът безспирно им се подиграва и упражнява духовитостта си върху тях. Срамота!И да речем, че Промяната са новобранци, ами вие, бе ДСБ?! Вие от две генерации го бутате тоя монумент! Само пердах в гърдите и кънтене на кухо. Не знам по какъв начин имате очи да гледате десните гласоподаватели, избирателите-антикомунисти, камо ли да ги навивате да гласоподават за вас!
Обаче, макар всички трагикомични условия, променливите не се посвениха да ознаменуват триумфа си с торта. Рядко грозна и безвкусна торта невзирая това, което изобразява и което даже не се схваща незабавно какво е. Тортата е цилиндрична, не кръгла, както не е кръгла и Земята, а е овоид. Горната ѝ основа е шпаклована с банална бяла глазура, върху която безусловно безредно и без никакво възприятие за пропорции и естетика са нахвърляни сиви фигурки, в сивия цвят на прахта отдолу под леглото. При по-настойчиво взиране откриваме, че фигурките непохватно изобразяват частите, на които е нарязан МОЧА с флекса – глави, ръка с автомат, зидарии (те са най-вече, тъй като наподобява най-лесно се изобразяват с фондан) и други неопределими детайли. Отстрани със сметана или с някакво кремче с първолашки почерк е написано: „ За унищожителя на МОЧА “. Кой ли пък е този разрушител в само число? Сигурно ще да е някоя действителна персона на виновна, въпреки и мимолетна позиция. Признавам обаче, че напълно едва ме интересува. Ако някой знае ¬– да каже или да замълчи вовеки!
Как ли гледат тази торта тези доблестни антифашисти, които посрещаха с китки и вдигнати юмруци частите на Трети украински фронт в София!
Но Господ знае по какъв начин да се смее. Винаги съм казвал, че в случай че възприятието за комизъм е функционалност на интелигентността, то несъмнено най-съвършеното възприятие за комизъм има Бог.
Тези, които познават горе-долу античната митология, знаят историята за Кронос (Сатурн у римляните), който се уплашил от злокобно предсказване, съгласно което децата му щели го убият, с цел да му лишават властта и те да застанат отпред на боговете. Така се потресъл дъртият тиранин, че почнал да изяжда децата си, сакън да де му устроят пуч в швейцарския смисъл на думата.
Този мит се радва на дружелюбен отклик и в днешните секуларни времена след „ великата “ френска гражданска война. В пиесата на Георг Бюхнер „ Смъртта на Дантон “ (1835) френският юрист и бунтовник Пиер Вернио, малко преди да го екзекутират, откакто самичък е бил очевидец на осъществяването на десетки революционни смъртни присъди, отронва крилатата през днешния ден фраза: „ Революцията изяжда децата си “. И да не ми се вършат французите на доста изтънчени и цивилизовани, тъй като якобинският гнет с нищо не е по-хубав от болшевишкия. Но това е тематика на различен диалог.
Нашият, българският принос към цивилизацията пък е този, че успяхме да покажем по какъв начин децата изяждат революцията.
Да, от идеологическа позиция това през 1944 беше гражданска война. Не беше такава, когато мазета цвета на нацията; не беше такава, когато експроприира средствата за производство; не беше такава и когато лиши от хората дребната и междинна градска благосъстоятелност. Но доколкото за една нощ смени държавната идеология от шовинизъм на социализъм – да, беше гражданска война.
Тази гражданска война беше на първо място гражданска война за голяма обществена каста от село, чийто живот се промени по метод, по който не се е променял и животът на Аладин от 1001 нощ. За положително или за неприятно (преценете сами!) крупни икономически и военни ръководители, дипломати, „ интелектуалци “, идеологически правилни създатели (най-вече от ловната дружинка на Тодор Живков, чиито деца се оказаха в епицентъра на митингите срещу „ статуквото “) и впрочем „ каймак “ на обществото станаха хора, които доскоро не можеха и да мечтаят за това. Станаха такива с цялата си „ просвета “ и с цялата си „ подготвеност “.
Имаше в София един монумент, който символизираше това необикновено историческо събитие, тази без никакво пресилване гражданска война, целия напредък на тези хора – паметникът на Съветската войска, – и хоп: пристигнаха внуците на партизаните и на „ черните ангели “, внуците на НАШИТЕ ХОРА по определението на Вили Лилков, и го бутнаха. И го бутнаха толкоз неспособно, че съдът ги осъди още идващия понеделник.
Винаги, без значение от всевъзможните исторически, етнографски, биологически, политически и културологически класификации, още от създание мира, още от Каин и Сит е имало два типа хора – великодушни и дребнави. Великодушният, благородният човек в никакъв случай не се гаври с падналия съперник, колкото и чудовищно злобен да е бил той. За жал, откогато достойнството и достолепието са мъртви средновековни категории, борбите се печелят от дребнавите, а не от великодушните. И дребнавите са тези, които статистически най-често съумяват да се намърдат във властта. Дали ще се назовават капиталисти, фашисти, комунисти, нацисти, болшевики или някакви други – това няма значение. Първото, което прави малодушният, е да си създаде идеология и да стартира да убива в нейно име. Когато тази идеология се изхаби и се компрометира като рафинирана неистина, тогава малодушните си измислят нова, без да им трепне окото. И по този начин.
Когато аз съм си играл с мисълта за побутване на паметника на атеистическия, светотатствен, безверен (двете не са едно и също, само че в Съюз на съветските социалистически републики ги имаше и двете) и тоталитарен Съветски съюз, родителите на героите на днешния ден си пазариха уиски и Тоблерон от хотел „ Рила “, показвайки картите за привилегии на своите родители (дядовците и бабите на днешните). Над 90% от героите на днешното време са станали такива поради някакъв по-голям или по-малък комунистически генезис – от 1989 до през днешния ден. От своя страна пък аз нямам нито един комунист-партиец в рода си; и от двете страни съм отломка на „ някогашни “ хора и „ врагове на народа “. Моите родители са постигнали всичко (а то не е малко) ВЪПРЕКИ, „ националната “ власт. Така че не ми разправяйте вие на мен, не ми се надувайте и не ми разрязвайте грозни торти. Не парадирайте с заличаването на това, което ви направи това, което сте. Освен това мисля че СКСР (Съюзът на Картагенските социалистически република) би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
FaceBookTwitterPinterest
